магерка

маге́рка «(белая войлочная) шапка», укр. маги́рка. Через польск. magierka «венг. шапка». Из венг. mаgуаr «венгр»; см. Мi. ЕW 180, 428; Потебня, ЖСт., 1891, вып. 3, 118; Преобр. I, 500.